„Топъл чай„ е инициатива, която разработваме вече втора година. В студените, зимни дни с помощта на самовар правим чай и раздаваме на хората.
На тези снимки съм запечатала топлината в усмивките на хората, на които сме дали чаша чай, а с нея и глътка надежда, че човечеството ще продължава да си помага и в най-трудните времена. Затова аз избрах да съм доброволец.

Автор: Йоана Мачева, 17  години
гр. Свищов, СУ „Димитър Благоев„

Това е инициатива по случай 1ви юни, ден на детето, в която Ученическия съвет бяхме доброволци. Организирахме игри в градската градина за всички деца от детските градини и начални класове на училищата. Игрите си ги изработихме сами: “Не се сърди човече”, Туистър, Дартс и направихме Таратанци. Колажът е от снимки, които съм заснел по време на инициативата и показва колко малко от времето и енергията си е нужно да дариш и да окичиш децата на цял град с усмивки.

Аз, доброволецът: моята доброволческа история

Казвам се Илияна Захариева и съм ученичка в 12-и клас. С радост мога да заявя, че съм доброволец.

Участвам в училищния клуб „Добродетели”, чрез който се включвам в каузи на местно ниво. С работата ми като доброволец се стремя да покажа да съученици и приятели, че да помагаш е окриляващо. За мен да си доброволец е призвание. Да направиш нещо малко, но за някой друг, за когото това може да означава много. Доброволчеството е вдъхноващо- да видиш радостта в очите на хората, на които си помогнал, и да се почувстваш истински щастлив. За това си струва да работиш- за усмивката на детето, за сълзите от благодарност на бабата. Без да очакваш нещо в замяна.

Винаги съм работила с усмивка в името на доброто. И ще продължавам да го правя! Защото ми носи радост и лично удовлетворение. Знам, че има хора, нуждаещи се от моята помощ, а аз мога да бъда техния рицар на добрата воля. И това ме кара да бъда упорита. Неспирно да помагам на хората и да въвличам все повече приятели в магията, наречена доброволчество.

Илияна Захариева, 18г.
гр.Златица