Конкурс „Аз, доброволецът” : Доброволческата история на Султана Георгиева

                 Доброто е навсякъде около нас, стига само да го видим.А аз го виждам всеки път когато, някой ми се усмихне в знак на благодарност и не само, на онова мое лично удовлетворение.

                 Моята история в доброволчеството има начало, но не и край. Заедно с другите доброволци от нашият клуб в училище се опитваме да внесем радост на възрастни хора, на деца които имат нужда от подкрепа, на света в частност и цялостност. Защото вярваме, че любовта е най-мощният двигател в човешкият живот и ако нея я няма, нищо не би имало смисъл. А смисъла къде е? В мира, общуването  без граници, образованието, здравето, щастието…… Всичко е въпрос на избор.

                 Аз доброволецът избрах да дарявам добро и да предавам, за да продължи веригата. Изработвахме картички с благотворителна цел за да купим подаръци на деца в неравностойно положение, правихме прически на възрастни хора от дома за стари хора, заедно с други мои връстници и сътворявахме вълшебства, защото доброволчеството е мисия, която не ти дава материалност, а духовност.

                  Като млад човек смятам, че света може да се промени към по –добро само чрез единство. Как да изпълним глобалните цели за устойчиво развитие до 2030 г, ако не обединим всички усилия за тези каузи и не започнем да мислим по-глобално и да изразяваме гражданската си позиция. Ето една бъдеща доброволческа история, в която аз мисля да участвам.

              Позовавам се на Махатма Ганди:„Ти трябва да бъдеш промяната,която искаш да видищ в света.” – Всичко започва  от нас и е във нас. Ако ние  сме готови за промяна и света ще е готов… Ще кажа и Аз като Мартин  Лутър Кинг  „Имам една мечта”…. „Най-сетне свободни”….В това се крие и магията на доброволчеството, в свободния избор да правиш каквото диктува сърцето ти без да се страхуваш, а напротив да вярваш, че доброто живее навсякъде и то няма свои измерения.

               Бих искала да завърша своите размисли с нещо много важно затова човек наистина да се чувства значим и пълноценен за себе си и околните, и то е: Само истинската доброта ни прави по-човечни,по-достойни и обединени. Вярвам искрено, че това е правилният път, където до мен да вървят още последователи и заедно да се стремим към изграждането на едно общество с европейски ценности.

               

Автор: Султана Георгиева, 16 год.

гр. Ямбол, Училище:Професионална гимназия по лека промишленост,екология и химични технологии

Both comments and pings are currently closed.

Comments are closed.

Тази страница се реализира с финансовата подкрепа на Европейската комисия. Отговорността за нейното съдържание се носи единствено от Европейски информационен център - Велико Търново и при никакви обстоятелства не може да се разглежда като отразяващо позицията на Комисията.
Designed for web hosting in Collaboration with free wordpress themes and wp theme site and android development